Симптоми и диагноза

СИМПТОМИ И ДИАГНОЗА²

Мислите ли, че може да имате СПМ? Вижте списъка със симптоми по-долу и открийте как Вашият лекар може да постави диагнозата СПМ.

Ако имате свръхактивен пикочен мехур (СПМ), може да изпитвате честа, интензивна и неотложна нужда от уриниране. В някои случаи тя е толкова внезапна, че Ви е трудно да стигнете до тоалетната навреме.

СПМ се причинява от неволеви контракции на пикочния мехур и се характеризира с група от четири симптома, като не е задължително да присъстват и четирите:

Неотложност

Най-честият симптом на свръхактивен пикочен мехур е неотложност на уринирането, която представлява внезапно и неудържимо желание за уриниране, което е трудно да се задържи. Неотложността може да бъде придружена със спонтанни изпускания – „мокър тип СПМ“, или без – „сух тип СПМ“.

Честота

Нормално е да се уринира до осем пъти за период от 24 часа. Все пак, ако забележите, че ходите до тоалетна по-често, може би имате СПМ. Може да усещате, че пикочният Ви мехур е много пълен, но да отделяте само малко количество урина. Понякога може да чувствате, че пикочният мехур не се е изпразнил напълно. Може да следите честотата на уриниранията, като водите дневник, в който да записвате броя и количеството на уриниранията си, както и евентуалните епизоди на изпускане.

Инконтиненция

СПМ може да бъде съпроводен със симптоми на уринарна инконтиненция. Чувството за необходимост от изпразване на пикочния мехур е толкова силно, че може да изпуснете урината, преди да стигнете до тоалетната. При инконтиненцията могат неволно да бъдат изпуснати малки или големи количества урина. Абсорбиращите подложки често не са достатъчни, за да се справят с голямото количество урина и може да се наложи честа смяна на дрехите. Често се планират дейностите спрямо местата, където има тоалетни, някои хора могат да ограничат до голяма степен социалната си активност извън дома от страх от епизоди на инконтиненция.

Никтурия

Хората с проблеми с пикочния мехур могат да имат симптоми през нощта, което да е признак за никтурия (или ноктурия) – събуждане два или повече пъти през нощта за уриниране. Повечето хора могат да спят 6-8 часа, без да се налага да уринират. Никтурията може да бъде много неприятна и да влоши съня, което да даде негативно отражение върху качеството на живот.

Самооценка за контрол на пикочния мехур

Ако смятате, че имате проблем с контрола на пикочния мехур, попълнете въпросника за самооценка. Трябва да обсъдите резултата с Вашия лекар.

Кликнете тук, за да започнете arrow_forward

Диагноза

СПМ е в състояние да преобърне целия Ви свят, но е възможно да бъде контролиран с подходящо лечение. Трябва да предприемете първата стъпка, като се обърнете към личния си лекар, който да определи дали симптомите, които изпитвате, се дължат на свръхактивен пикочен мехур или друго състояние, и да реши кое лечение е най-доброто за Вас.

Може да Ви е неудобно да обсъждате такъв личен въпрос с Вашия лекар, но си струва да предприемете тази стъпка и да потърсите помощ, особено ако симптомите Ви нарушават ежедневните Ви дейности и качеството Ви на живот.

Диагнозата свръхактивен пикочен мехур (СПМ) се поставя главно на база симптомите и чрез изключване на други възможни причини, като например инфекция. Колкото повече информация дадете на лекаря за Вашите симптоми, толкова по-лесно ще бъде да се постави точната диагноза. Може да бъдете помолени да отговорите на въпроси относно начина на уриниране; дневния прием на течности; приема на лекарства или добавки, които могат да допринасят за задълбочаване на Вашия проблем, и да обсъдите всички сериозни заболявания, които може да имате. Вашият лекар може да разговаря с Вас и за тежестта на проблема, ако той Ви създава неудобство или смущение, и евентуално да Ви предложи да водите дневник на уринирането, в който да записвате ходенията си до тоалетната.

Лекарят може също така да назначи анализ на урината: обикновено изследване, което ще покаже наличието на глюкоза, кръв или инфекция – често свързани с подобни симптоми. В някои случаи може да е необходимо насочване към специалист за допълнителни изследвания. Те могат да включват уродинамично изследване, което обикновено се извършва като амбулаторна процедура в болница. Уродинамичното изследване³проследява много показатели, един от които е налягането в пикочния мехур, докато той се пълни. То може да оцени способността на пикочния мехур да задържа урина и да се изпразва постепенно и изцяло, а също и дали пикочният мехур има неволеви контракции, които причиняват изпускане на урина.

СТРЕС ИНКОНТИНЕНЦИЯ⁴

Стрес инконтиненцията е случайно изпускане на урина по време на физическа активност или усилие, например:

Кашлица, смях или кихане
Упражнения, особено скачане
Вдигане на тежки предмети
В тежки случаи ставане от леглото, ходене или изправяне.

Това е най-честата форма на уринарна инконтиненция при жените. Стрес инконтиненцията възниква, когато мускулите, които контролират потока на урината Ви, отслабнат. Мускулите на тазовото дъно поддържат пикочния мехур и уретрата (тръбата, която позволява на урината да преминава от пикочния мехур извън тялото), а сфинктерът на пикочния мехур (подобен на клапан мускул около отвора на пикочния мехур) се свива, за да предотврати изпускането на урина през уретрата.

Когато тези два мускула са отслабени, малко количество урина може да изтече неволно при натиск върху пикочния мехур от движения, които прилагат сила върху коремните и тазовите мускули. Вашите мускули на тазовото дъно и пикочния сфинктер могат да загубят сила поради раждане (при жени), нараняване в областта на уретрата и операция в областта на таза или простатата (при мъже).

Това е съвсем различно от неотложната инконтиненция, която представлява непреднамерено изпускане на урина, причинено от свиване на мускулите на пикочния мехур, обикновено свързано с чувство за неотложност.

Проблемите със стрес инконтиненцията при жените могат да се увеличат по време на менопаузата и след това.

Ако установите, че при някои от ежедневните физически дейности изпускате урина, може да страдате от стрес инконтиненция.

Този уебсайт е предназначен да допълни информацията, която получавате от Вашия лекар и никога не трябва да се счита за персонален медицински съвет и не замества консултацията с лекар. Винаги се консултирайте с Вашия лекар при въпроси относно Вашето здраве.